30 август 1984 година - атентата на централната гара в Пловдив
80-те години на предишния век са смутно време за България.
Десетки българи умират или са ранени при терористичните атентати през 80-те години на ХХ век, проведени от протурски групировки.
Една от най-големите нещастия в по-новата история на Пловдив се случва преди 34 години. На 30 август 1984 година в 17.29 ч. е взривена бомба в чакалнята на Централна гара, напомня Марица. На място умира 50-годишната Добра Паслиева от Кърджали, а 13-годишно дете остава без око. Ранени са 42-ма души. Адската машина на гарата под тепетата е била сложена до кошче за боклуци в дъното на залата, при публичните телефони. Бомбата унищожава металния покрив и някои стени на чакалнята. Точно 36 минути по-късно, в 18,05 ч., е взривено ново устройство пред постройката на аерогара Варна. Поставено е в бетонен цветарник на паркинга. Ранени са две дами.
Атентатите водят до ескалацията на акцията за насилствена смяна на арабско-турските имена в интервала от 24 декември 1984 година до 19 януари 1985 година - към 850 000 жители са тежко репресирани при промяна на имената им.
Разследването тече при голяма секретност и с директива да не се дава никаква информация на медиите и на обществото. Милицията открива, че двата атентата са координирана офанзива на протурски терористи. Те са планувани по този начин, че да съвпаднат с визитата на президента Тодор Живков в двата най-големи града отвън столицата. Връзката сред двата случая е явна - бомбите са еднотипни, направени са от свързани шашки амонит 6 по към 200 грама всяка.
Детонирани са с електрически взривател, захранван от плоска 4,5-волтова батерия и часовников механизъм - будилник " Слава ". Били са сложени в консервна кутия във Варна, а в Пловдив - в буркан. Затова е провокирано късо съединяване на контактната мрежа, само че службите на реда предотвратяват нещастието.
Навръх националния празник 3 март през 1984 година е проведена нова провокация - на автогара “Юг ”, покрай железопътната гара в Пловдив, продавачка вижда пропуснат куфар и уведомява милицията. Униформеният и началникът му отварят багажа и намират вътре апел и увита във вестник спирателна обувка. Поставена на релсите, тя може да дерайлира трен.
Зад мрачната статистика в интервала 1983-1987 година по време на така наречен „ възродителен развой “ в България има разкрити 42 незаконни протурски групи. Многобройни атентати и убийства прави групата, наречена " Мерзавците ". Един от най-големите терористични актове е на гара Буново. В 21,32 ч. на 9 март 1985 година те взривяват вагона за майки с деца на бърз трен Бургас - София. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е планувано да съвпадне с навлизането на влака в тунела „ Гълъбец ” преди гара Буново. Загиват две деца, една жена и трима мъже, тежко ранени са 9 индивида.
Установено е, че терористите са агенти-сътрудници на Държавна сигурност, a помагачът им - на милицията /МВР/. Следствено дело №72/ІV.1987 и оперативните каузи " Мерзавци " и " Двуличник 87 ", както и персоналните досиета, работни каузи на терористите-сътрудници в Държавна сигурност, към момента не са разкрити. Единият от терористите е работел и за турските служби под псевдонимите Абдула, Дениз и Моряка.
Друг също има връзки с тях, посредством разузнавача Кадир Сойлу от консулството на Турция в Бургас.
Терористите по делото за оперативна разработка " Мерзавците " са разкрити от ръководеното от ген. майор Сава Джендов " Шесто ръководство " на Държавна сигурност, направление " Т " /терор/. Следствието е ръководено директно от майор Георги Сотиров.
На 25 април 1988 година тримата терористи са наказани на гибел. След няколко месеца присъдата е доказана от Държавния съвет на Народна република България и те са екзекутирани. Помагачът им е наказан на 6 години затвоp, лежи 2 години, амнистиран е от президентската администрация в мандата на Желю Желев и е освободен през 1990 година, като получава 50 000 лв. обезщетение от страната. От наказаните за съпричастност един получава 2 години затвор, а двама - по една година отнемане от независимост.
Десетки българи умират или са ранени при терористичните атентати през 80-те години на ХХ век, проведени от протурски групировки.
Една от най-големите нещастия в по-новата история на Пловдив се случва преди 34 години. На 30 август 1984 година в 17.29 ч. е взривена бомба в чакалнята на Централна гара, напомня Марица. На място умира 50-годишната Добра Паслиева от Кърджали, а 13-годишно дете остава без око. Ранени са 42-ма души. Адската машина на гарата под тепетата е била сложена до кошче за боклуци в дъното на залата, при публичните телефони. Бомбата унищожава металния покрив и някои стени на чакалнята. Точно 36 минути по-късно, в 18,05 ч., е взривено ново устройство пред постройката на аерогара Варна. Поставено е в бетонен цветарник на паркинга. Ранени са две дами.
Атентатите водят до ескалацията на акцията за насилствена смяна на арабско-турските имена в интервала от 24 декември 1984 година до 19 януари 1985 година - към 850 000 жители са тежко репресирани при промяна на имената им.
Разследването тече при голяма секретност и с директива да не се дава никаква информация на медиите и на обществото. Милицията открива, че двата атентата са координирана офанзива на протурски терористи. Те са планувани по този начин, че да съвпаднат с визитата на президента Тодор Живков в двата най-големи града отвън столицата. Връзката сред двата случая е явна - бомбите са еднотипни, направени са от свързани шашки амонит 6 по към 200 грама всяка.
Детонирани са с електрически взривател, захранван от плоска 4,5-волтова батерия и часовников механизъм - будилник " Слава ". Били са сложени в консервна кутия във Варна, а в Пловдив - в буркан. Затова е провокирано късо съединяване на контактната мрежа, само че службите на реда предотвратяват нещастието.
Навръх националния празник 3 март през 1984 година е проведена нова провокация - на автогара “Юг ”, покрай железопътната гара в Пловдив, продавачка вижда пропуснат куфар и уведомява милицията. Униформеният и началникът му отварят багажа и намират вътре апел и увита във вестник спирателна обувка. Поставена на релсите, тя може да дерайлира трен.
Зад мрачната статистика в интервала 1983-1987 година по време на така наречен „ възродителен развой “ в България има разкрити 42 незаконни протурски групи. Многобройни атентати и убийства прави групата, наречена " Мерзавците ". Един от най-големите терористични актове е на гара Буново. В 21,32 ч. на 9 март 1985 година те взривяват вагона за майки с деца на бърз трен Бургас - София. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е планувано да съвпадне с навлизането на влака в тунела „ Гълъбец ” преди гара Буново. Загиват две деца, една жена и трима мъже, тежко ранени са 9 индивида.
Установено е, че терористите са агенти-сътрудници на Държавна сигурност, a помагачът им - на милицията /МВР/. Следствено дело №72/ІV.1987 и оперативните каузи " Мерзавци " и " Двуличник 87 ", както и персоналните досиета, работни каузи на терористите-сътрудници в Държавна сигурност, към момента не са разкрити. Единият от терористите е работел и за турските служби под псевдонимите Абдула, Дениз и Моряка.
Друг също има връзки с тях, посредством разузнавача Кадир Сойлу от консулството на Турция в Бургас.
Терористите по делото за оперативна разработка " Мерзавците " са разкрити от ръководеното от ген. майор Сава Джендов " Шесто ръководство " на Държавна сигурност, направление " Т " /терор/. Следствието е ръководено директно от майор Георги Сотиров.
На 25 април 1988 година тримата терористи са наказани на гибел. След няколко месеца присъдата е доказана от Държавния съвет на Народна република България и те са екзекутирани. Помагачът им е наказан на 6 години затвоp, лежи 2 години, амнистиран е от президентската администрация в мандата на Желю Желев и е освободен през 1990 година, като получава 50 000 лв. обезщетение от страната. От наказаните за съпричастност един получава 2 години затвор, а двама - по една година отнемане от независимост.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ